Почит и възхвала
Това, което почиташ, става по-голямо от теб. Когато имаш почит във всички свои взаимоотношения, тогава твоето съзнание се разширява. Тогава за теб дори и малките неща изглеждат значими и големи. Всяко малко живо създание ти изглежда достойно. Почитта във взаимоотношениета е това, което може да ги спаси.
Когато почиташ цялата вселена, ти си в хармония с цялата вселена. И тогава не е необходимо да отричаш и да отхвърляш каквото и да е. Често не почиташ това, което притежаваш, а загубата на почит става несъзнателно. Почитта в притежателството те освобождава от алчност, завист и похот. Култивирай умението да почиташ всеки момент от живота си.
*****
Възхвалата показва великодушието на този, който се възхищава, а не на този, на когото се възхищават. Възхвалата показва, че егото е станало прозрачно; най-доброто противосредство срещу егото е възхвалата.
Възхвалата действа по три начина. За егоистичния човек, възхвалата на някой друг не е приятна. Ако възхвалата е към теб, тя раздува егото ти. Но ако се възхищаваш на някого другиго, тя разтваря егото ти и те прави благороден.
Да търсиш възхвала е признак на незрялост. Ненавист към възхвалата е дребнавост. Липсата на възхвала в живота е суша и скука. Един здрав ум винаги обича да се възхищава на другите, да ги приповдига. Нездравият ум обича да дърпа всичко надолу.
Възхвалата показва доверието, ентусиазма и богатството на културата. Липса на възхвала показва общество, което е егоцентрично, дребнаво, изпълнено със страх и културно обедняло. Възхвалата не разклаща този, който е велик. Тестът за величието на един човек е, че не се разклаща и от безброй хвалебстия. Да бъдеш безразличен към възхвалата, когато тя идва към теб и да бъдеш великодушен в даването е пътят на мъдрия.
От книгата "Да празнуваш любовта"