Има два типа уважение. Първият е уважение, което получаваш заради твоята
позиция, слава или богатство. Този вид уважение е непостоянен. Може да бъде
загубено в момента, в който загубиш своето богатство или статут. Вторият тип е
уважение, което получаваш заради своята усмивка и своите добродетели като
честност, доброта, всеотдайност и търпение. Това уважение никой не може да ти
отнеме.
Колкото по-малко си привързан към своите добродетели, толкова повече
самоуважение ще имаш. Когато се привържеш към своите добродетели, ти
гледаш пренебрежително на другите и тогава твоите добродетели започват да
намаляват. Непривързаност към добродетелите носи най-висшето
самоуважение.
Егото често бива бъркано със самоуважението. Егото се нуждае от друг за
сравнение, а самоуважението е просто увереност в себе си. Например, човек,
който твърди, че владее математика или география, има самоуважение. Но да
кажеш: “Аз знам повече от теб,” е его.
Егото просто означава липса на уважение към Аз-а. Твоето его често ще те разстрои, но ако имаш самоуважение, не ще бъдеш разклатен от външни фактори. При самоуважението всичко е игра, дали печелиш, или губиш е без значение, всяка стъпка е радост и всяко действие е празненство. При самоуважение ти просто осъзнаваш, че го имаш.
Бангалорски ашрам, Индия
16 декември, 2001 г.