Чувал ли си тази история от живота на Буда? И преди съм я разказвал. Буда свикал събрание, на което дошъл един много разгневен човек. Той мислел, че Буда прави нещо лошо. Сбирал хората настрани, всички те медитирали и били много спокойни и тихи. Човекът бил неспокоен бизнесмен, който установил, че неговите деца ходили на събиранията на Буда по два часа всеки ден и медитирали. Мислел си, че ако децата му навлязат в бизнеса по това време, ще изкарват пари и ще са по-добре, отколкото да прекарват времето си, седейки по два часа с някого със затворени очи! Какво ще получи всеки от тях? Така че той бил много разочарован и казал: „Ще му дам един урок на този мъж.”
И така, разгневен той отишъл при Буда и го погледнал. Вървял право към него. Все пак той бил добре познат бизнесмен в околията. Като се приближил до Буда, всичките му мисли изчезнали, но гневът все още бил там. Той треперел. Не можел да говори. Сега думите не могли да излязат от устата му, но заплюл Буда в лицето. Буда просто се усмихнал. Всичките присъстващи ученици много се ядосали, но не могли да реагират пред Буда. Така че си стиснали здраво зъбите и юмруците. Те искали да го попитат: „Как се осмеляваш да направиш това?”, но не могли да кажат нищо. Този човек не можел да остане повече. След като се изплюл в лицето на Буда, той си помислил, че ако остане дори и минутка повече, ще избухне. Така че избягал.
Буда не реагирал и не казал нищо. Той просто се усмихнал. За първи път в живота си този мъж срещал човек, който се усмихнал, въпреки че бил заплют в лицето. Не могъл да заспи тази нощ и тялото му преминало през такава трансформация. Целият му свят се преобърнал. На следващия ден, той пак отишъл при Буда, паднал в краката му и казал: „Моля те прости ми. Не знам какво направих.” Буда казал: „Не мога да те извиня!”
Сега учениците били шокирани. Тогава Буда трябвало отново да им обясни какво имал предвид, защото всеки бил в състояние на пълен шок. Той казал: „Защо? След като не си направил нищо, защо да те извинявам? Какво си направил? В какво си сбъркал?” Той отговорил: „Изплюх се на лицето ти вчера. Аз съм същият човек.” Буда отвърнал: „О! Този човек вече го няма. Ако срещна човекът, на чието лице си се изплюл, ще му предам твоите извинения. На този човек, който сега е тук, ти не си направил нищо лошо.” Това е състрадание.
Състрадание не е да кажеш: „О! Накарай някого да се почувства виновен и после му прости.” Това не е състрадание. Твоята прошка трябва да е такава, че този на когото прощаваш, дори и да не разбере, че му прощаваш. Той дори не трябва да се почувства виновен, че е направил грешка. Това е правилният начин да прощаваш. Ако накараш някого да се почувства виновен за грешката си, тогава не си му простил. Тази вина сама по себе си е наказание и това не е добре. Вината те изяжда, поглъща те. Знанието те отвежда далеч от вината и те слага на пиедестал, от който ти изобщо не виждаш света. Не виждаш света в смисъл, че не виждаш всички малки, усложнени бърборения. Всички те ти изглеждат незначителни.
ВКЛЮЧИ СЕ В БЕЗПЛАТЕН УЕБИНАР НА ТЕМА "КАК ДА СЕ СПРАВИМ С УМА, ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ И СТРЕСА?"
(Тази поредица е част от знание, базирано на коментарите на Шри Шри Рави Шанкар върху Йога Сутрите на Патанджали)
