Докато ям кхичди, което направих (ориз с каша от леща), с възхитителни зеленчуци, гарнирани с разтопено гхий (пречистено краве масло) и млян черен пипер, наблюдавам парата, която излиза от варения ориз с бликащо задоволство. Студен ноемврийски ден е. Взирам се в чинията, усещайки топлината на храната в стомаха си. Обикновено, когато съм изгладняла, мога да погълна наведнъж съдържанието на чинията си, почти оставайки без дъх. Но днес беше различно. Аз чувствах пълнота само от широката гама цветове, вкусната миризма и зървайки разтопеното гхий в чинията. В този момент си пожелах всички да обичат кхичди като мен, не само да го асоциират с нещо, което ядеш, когато си гладен и немощен.
Можеш да научиш повече за храненето на безплатната лекция на фондация Изкуството да живееш - Аюрведа - пътят към здравето и баланса.
Кхичди е моето любимо основно ястие... Вярвам, че е още по-вкусно, когато към него се добави една специална подправка... любов.
За мен, изкуството да обичаш храната и осъзнаването на любовта, която е вложена в приготвянето й, е "Йога на Храненето". Също толкова важно е внимателното и осъзнато прилагане на йога „ямите” по време на заготовката и консумацията на храната.
Изглежда, че в забързания 21 век, Йога на Храненето е необходима, тъй като ние хапваме бързо на крак, приготвяме храната в микровълновата, ядем докато говорим по айфона. Дните, в които семейството сяда около масата, казва молитва преди ядене, вечеря бавно, сдъвквайки храната добре, са далечен спомен от миналото. Въпреки това, като се вгледаме в различните култури и традиции по целия свят, събирането на семейството, за да се храни заедно е нишка, която изплита социалната тъкан на едно общество.
Ашрами, църкви, храмове, джамии, синагоги прегръщат идеята за храненето заедно. Въпросът е как да върнем обратно тази ценност в съвременния забързан живот? Според Джоана Байг, художник и застъпник на здравословното хранене от Америка, „Обществото става все по-отдалечено, използвайки интернет, Фейсбук, Туитър, и всички са прекалено заети да се взират в Айфоните си. Взаимодействията между хората намаляват, общуването лице в лице също... културата става все по-изолирана. Ние трябва да поемем отговорност и да прекарваме време заедно със семейството и приятелите си, да ядем храна от различни етнически корени, така че всеки да научи нещо за другите култури и по този начин да се свърже с тях”.
Йога принципът Ахимса
Свами Мая (Мая Тивари), добре познат автор от Аюрведа, определя йога принципът ахимса или ненасилието като „отговорност да пазим природата, избирайки здравословни храни”. Живеейки посредством ахимса, човек възпитава дух на хармония и ненасилие вътре в себе си, което носи радост и богатство на семейството и общността
За мен, това понятие за ахимса е толкова очевидно, когато ям от ръцете на майка си. Дори и сега, ядейки питателна вегетарианска храна от пръстите на мама, създава такова силно чувство на вътрешно задоволство. Всъщност древната традиция на хранене с ръце е ахимса практика, произтичаща от мудрите. Това е така, защото когато доближим пръстите си, за да съберем храна, това стимулира петте елемента и кани агни или храносмилателния огън, който активира храносмилането. Тъй като всеки пръст е продължение на всеки един от петте елемента, той служи за трансформиране на храната преди да е смляна вътрешно... не е ли удивително?
Мярката на Йога: две шепи
Ръцете също са били обозначени като „мерителна чашка” за всички наши нужди. Дори разстоянията между ставите на всеки пръст е единица мярка (ангула), космически предназначена за измерване на подправки, билки и т.н. В Аюрведа терминът анджали се отнася до обема, който може да побереш в двете си шепи събрани заедно. Шри Шри Рави Шанкар твърди, че когато събереш двете си шепи това е правилното количество храна, което трябва да приемаш, за да поддържаш здравословен баланс.
Йога принципи Астея и Апариграха
Храната има връзка с всички Ямас на Йога; подобно на ахимса, астея (да не се краде) и апариграха (без лакомия) също имат отношение. Нездравословната храна, не-вегетарианската храна или тъпченето се разглеждат като „кражба” на здравето на човек от тялото му. По същия начин, човек, който не е алчен, т.е. този който яде правилното количество, вид храна, с добро темпо, се радва на лекота в ума и тялото, способен е да разсъждава по-добре, да действа с по-голяма яснота и осъзнатост. И така, изглежда, че Йога на Храненето лежи отвъд яденето когато си гладен за храна и акцентира върху етичните кодекси, които управляват здравословния, балансиран ум, тяло и дух. За мен това е просто акт на любов, а в любовта не можем да правим нищо друго освен да храним Аза. Някой иска ли кхичди?
